поляната се била напълнила с младежи които доста активно са се забавлявали.
От моя страна наблюдавах как тенджерата която отдавна трябваше да се е напълнила с приготвени крилца все си оставаше с малко хапване на дънцето. Вероятно все пак хората са си похапвали добре. После някой пое готварската щафета а аз почнах да наблюдвам. И колкото повече гледах – толкова повече се кефих. Оказа се че сестра ми има страхотни приятели! Всичките хлапета бяха неестествено готини и искрени. Жалко само че Любовта си тръгна - тя със сигурност щеше да го оцени. Децата бяха точно като изскочили от някоя книга на Стругацки или Крапивин – чисти, добри и истински. Направо не можех да повярвам че това е истина. До такава степен се бях обезверил от съвременните младежи че това което виждах наоколо ми се виждаше като нереално. Слава богу всичките бяха живи и при желание можех да ги пипна или да ги заговоря. За тези почти три дни не видях никой от тях да се кара или да се държи тъпо. Те не бяха тълпа а задружна комания от индивидуално прекрасни и уважаващи другия Хора. Това беше момент в който аз разбрах че този проклет и агресивен свят все пак има бъдеще. Едва ли ще успея да си спомня и да опиша всеки от тях. Дано пропуснатите не се сърдят…
Марто.
Марто си е Марто. Неописуем и необснимаем ;)
Сашо.
Пича който ме разби с неестествено нежното обръщение към Маляка: “Адашче” Пича който реализира детската си мечта да язди конче.
Пича който направо ме разкърти като отиде да пуши (единствен пушач от команията!) от другата страна на реката с думите: “Ми не на всеки му е приятен димът от цигарите”
(Евала Сашо!)
Милен.
Готиното хлапе което ми отмъкна фотоапарата, запиля се нанякъде и го върна пълен със снимки.
(Браво Мимо!)
Спасителят който се оказа че има страхотен творчески поглед към готвенето и ме замести че и аз да видя малко от купона.
(Благодаря то Гошо!)
Наско.
Младежът който най-ясно се ориентираше в дивата действителност. Младежът направил топлото и светлото на цялата дружинка.
Младежът който за съжаление изяде (изпи или хвана вирус?) и изкара в неприятни усещания целия ден на рождението на дребната.
(сори братко!)
Асен.
Пича когото не можах да опозная но който ме срази с бликащата от него жизнерадостност и рутещата стени усмивка.
Боцмана.
Мълчащият и незабележим Боцман но всяващ толкова спокойствие и увереност че ако знаеш че е наоколо можеш да бъдеш сигурен че всичко ще е наред.
Пешо.
С неговия мил стремеж да бъде странен и различен.
(Так держать, Пешо!)
Девойките.
Сдържаната Зорница.
Лъчезарната Андре
Жизнерадостните Руми и Влади
Албенка
Елена
Е и ние...
Комментариев нет:
Отправить комментарий